Грис: Класическо ястие за малки и големи 

• Какво представлява грисът?

• Как се произвежда грисът?

• Видове грис

• Употребата на грис в кулинарията

• Здравословен ли е грисът?

• Грисът в храненето: Ползи за здравето

• Съхранение и годност на гриса

Какво представлява грисът?

Грисът е зърнена продукт и се получава чрез смилане на зърна. Най-разпространен е пшеничният грис, който – както подсказва името – се произвежда от пшенични зърна. В Италия обаче най-популярният грис е царевичният, който е и основната съставка на кремообразната полента. Зърната могат да бъдат фини (с размер 0,3 мм) или едри (1 мм) и да бъдат както кръгли, така и квадратни. Най-разпространен е диаметърът на зърната от 0,5 мм. 

Грисът има неутрален вкус и затова е много универсален в употребата си. От солени и пикантни ястия до сладки, той може да се използва за много различни рецепти. Що се отнася до цвета, той може да бъде бял до жълт или бежов до светлокафяв. 

Как се произвежда грисът?

Както вече споменахме, грисът може да се произвежда от различни зърнени култури, като пшеница или царевица. Процесът е следният: Зърната се събират, след което се селектират, почистват и обелват. Изключение прави пълнозърнестият грис, тъй като той съдържа и части от обвивката. След това зърната се смилат с помощта на стоманен вал. В зависимост от това колко едър, среден или фин трябва да бъде грисът в крайния продукт, се извършват няколко процеса на смилане и пресяване. Има законово изискване за това, че зърната трябва да бъдат равномерни и грисът трябва да съдържа максимално допустимо количество брашно под 1%. Накрая грисът се запечатва херметически и се съхранява на сухо, преди да бъде пуснат в търговската мрежа. 

Пшеничният грис е особено разпространен при нас, но също така царевичният грис, грис от спелта или дори грис от ориз, грис от елда и грис от просо стават все по-популярни. 

Грис от пшеница 

Обикновено грисът се произвежда от твърда или мека пшеница. Грисът от твърда пшеница има по-високо съдържание на глутен и следователно по-добри свързващи свойства. Той остава доста твърд при готвене, което го прави идеален за последваща преработка в паста и други тестени изделия, запеканки, крокети или кнедли от грис. Грисът от мека пшеница има по-ниско съдържание на глутен и по-ниска устойчивост при готвене. При готвене той става по-нежен и кремообразен, затова често се използва за каша, пудинг или супи. 

Важно: Грисът съдържа глутен и следователно не е подходящ за хора, които страдат от чувствителност или непоносимост към глутен! 

Грис от царевица 

Царевичният грис е особено разпространен и много популярен в Италия. Но и по нашите земи той отдавна е намерил мястото си на трапезата. Царевичният грис съществува в различни степени на смилане, но най-популярната и известна форма е полентата. Приготвен, той може да бъде кремообразен или твърд и е чудесна гарнитура за месни ястия или гъби, но може да се приготвя и в сладки ястия. Използвайки средно финия царевичен грис (обикновено от твърда царевица), можете да приготвите чудесни пудинги или питки, а от най-едрия вид царевичен грис могат да се произвеждат царевични люспи. 

Грис от спелта и грис от смесени зърнени култури 

Освен тези два известни вида грис, съществува и грис от спелта. Той също се предлага в различни степени на смилане и може да се обработва по същия начин като пшеничния грис. Освен това има и грис от смесени зърнени култури, който се произвежда от ръж, спелта и пшеница. 

Употребата на грис в кулинарията

Сигурно познавате гриса основно под формата на пудинг, супа или каша. За тази цел грисът се вари за кратко с мляко или вода, щипка сол, захар и ванилова захар, след което се оставя да набъбне, докато стане мек и кремообразен. Освен класическите рецепти, можете да опитате и други ястия, като торта или резенчета с канела и захар, а също така и солени ястия с грис: например, кнедли от грис за супа или полента от царевичен грис, паста или крокети. 

Здравословен ли е грисът?

Грисът не само е вкусен, но и доста здравословен. Той съдържа малко мазнини и е богат на протеини и ценни фибри, които са храна за нашите чревни бактерии и ни държат сити за дълго време. Освен това осигурява витамин B3 (1 mg на 100 g) и минерали като калций (17 mg) и магнезий (30 mg), които са важни за здравето на мускулите и костите. 100 g суров пшеничен грис съдържат около 329 килокалории, 11 g протеин, 69 g въглехидрати, 7 g фибри и 1 g мазнини. Освен това, под формата на каша или супа от грис, той е щадящ за стомаха и червата, поради което се използва и в бебешката храна. Но внимавайте: Тъй като грисът съдържа почти 70 g въглехидрати на 100 g, не трябва да консумирате прекалено много от продукта. Освен това, при по-нататъшната подготовка добавената захар или мазното мляко могат бързо да увеличат калорийната му стойност 

Грисът в храненето: Ползи за здравето

Както вече споменахме, грисът е засищащ и полезен за чревната флора. Освен това е богат на протеини и с ниско съдържание на мазнини. Въпреки това, в зависимост от ястието, което приготвяте с грис, трябва винаги да помните, че при добавяне на много захар и мазно мляко той може да се превърне в калорийна бомба. 

Съхранение и годност на гриса

Както и другите зърнени продукти, грисът трябва да се съхранява на сухо, тъмно и хладно място. Ако грисът се овлажни, съществува риск от образуване на плесен и привличане на молци. Отворените опаковки трябва да се прехвърлят в херметически затворени контейнери. Пресните ястия с грис, като супа, пудинг или каша, трябва да се съхраняват в хладилник и са годни за консумация в продължение на няколко дни. При правилно съхранение, грисът е годен за употреба поне шест месеца, а кашата от грис, съхранявана в хладилник, около два до четири дни.