Семейство с деца от предишни връзки и допълнителен член в семейството 

• Какво представлява семейството с деца от предишни връзки?

• Стъпките на съвместното израстване

• Правила и възпитание

• Колкото по-млади, толкова по-лесно

• Ново попълнение в семейството

Двама стават едно - когато две семейства се съберат, това е съпроводено с промени и предизвикателства. Създаването на семейство, което има деца от предишни връзки, не само събира двама влюбени, но и създава нова семейна единица. Преди да се превърне в истинско „цяло“ обаче, са необходими търпение, време и много разбиране. 

Какво представлява семейството с деца от предишни връзки? 

Понятието „семейство с деца от предишни връзки“ вече е утвърдено и може да се преведе като „доведено семейство“. Класическото доведено семейство обаче често включва само нов партньор, докато семейство тип „пачуърк“ надхвърля това: то се състои от деца от различни родители, понякога полубратя и сестри и техните майки или бащи - в нов състав. В много семейства в уравнението влизат не само нови партньори, но и нови (доведени) братя и сестри. 

Информация: „Patch“ идва от английски и означава „кръпка“ - или съединяване на отделни части, за да се образува нещо ново. „Patchwork“ е резултатът или работата, необходима за постигането му. Този образ на „работата по свързване“ е чудесно приложим към семействата с деца от предишни връзки. 

Стъпките на съвместното израстване 

Създаването на такъв тип семейство не става за една нощ и не минава без стрес, несигурност и понякога без сълзи. Проучванията показват, че тези семействата преминават през повече или по-малко сходни етапи на съвместното си израстване. Колко обширни са те и колко време отнема целият процес, е много индивидуално. 

Първо вдишване 

Без значение колко дълго един родител е бил сам след раздяла, ситуацията се променя за цялото семейство, когато срещне нов партньор. Едно съвместно пътуване е добър начин да се опознаете и да се сближите, съветват експертите. Важно е също така децата да бъдат предварително подготвени за новите обстоятелства, за да не се чувстват изненадани. Въпреки това не бива да имате големи очаквания - първият път заедно често се характеризира с изненади. 

Къде се намирам аз? 

Докато всичко е ново и двете семейства си остават две семейства, взаимоотношенията често са спокойни. Това се променя, когато се сближите. Кой къде седи в колата или на масата за хранене? Кой определя менюто или ТВ програмата? Кой кои играчки ще вземе? 

В тази фаза старите роли и ритуали се прекъсват. Децата казват поредното си емоционално сбогом на старото си семейство, тъй като с новия партньор на единия родител осъзнават: „Родителите ми никога повече няма да бъдат двойка”. 

Надпреварата за позиции, борбата за власт и конфликтите са напълно нормални. Родителите трябва да поставят ясни граници и да покажат, че всеки член на семейството е еднакво важен и има право на глас. 

Сигурност и доверие 

След като се опознаете достатъчно добре и установите ясни правила, приети от всички, спокойствието бавно се възвръща. Но това може да отнеме време. Често са необходими месеци или дори години, преди новото семейство да започне да се приобщава едно към друго и в крайна сметка да разчита един на друг. Важно е новите родители да не се опитват да заместят предишните „стари“ родители. 

„Ние сме си ние!“ 

Може да са необходими до пет години, за да се сплоти едно семейство с деца от предишни връзки. Едва тогава доведените родители се признават за нови майки или бащи, законни настойници или приятели - всеки в своята нова, много индивидуална роля. 

Правила и възпитание 

На кого може да се каже какво да прави и кой определя правилата? Една от най-големите спорни теми в едно такова семейство е възпитанието. 

Първоначално това трябва да е отговорност само на биологичните родители. Всеки е отговорен за собствените си деца. Ако решението е взето от единия родител, след това и двамата родители трябва да се обединят и да застанат зад това решение. 

Това често е особено трудно с другия родител на детето, който също продължава да участва в отглеждането му. Единственото, което помага тук, е комуникацията и готовността да отстъпите, ако е необходимо. 

Колкото по-млади, толкова по-лесно? 

Бебетата и малките деца обикновено се справят с раздялата без проблеми, ако могат да останат с родителя, който най-много се грижи за тях. От друга страна, децата в детска градина и предучилищна възраст често страдат силно от раздялата. Те смятат, че са виновни и не искат да приемат нов партньор. Това обаче често се променя след сравнително кратко време. 

Децата на възраст между шест и дванадесет години най-трудно приемат нов родител. Те са живели дълго време с родителите си, често са били свидетели на раздялата и са лоялни към родителя, който вече не е част от семейството. Необходимо им е много време, за да приемат новата ситуация. 

Тийнейджърите, които вече са израснали от тази фаза, обикновено гледат на новото семейство с по-голяма дистанция. 

Израстване в семейство с деца от предишни връзки 

Става особено вълнуващо и предизвикателно, когато към семейството се присъедини ново бебе – дете от предишна връзка на някой от родителите. По-големите братя и сестри лесно могат да се почувстват изоставени от новото бебе на семейството. 

Подгответе по-големите братя и сестри за бебето възможно най-рано и ги включете в процеса на подготовка, избирането на име, подреждането на детската стая и всички останали стъпки, но само ако те искат да участват! Тук също няма универсално решение. Дайте на себе си и на всички участници време да приемат новото семейство, което се е увеличило с още един член и да се почувстват част от него.