Как децата могат да се научат да играят сами: 7 съвета

Играта е най-лесният начин за учене и въпреки това много родители записват своите деца на балет, уроци по английски и т.н., вместо просто да ги оставят да играят повече. С тези съвети по-долу всички деца се научават да играят сами още от ранна детска възраст.
 
Педагози и невролози са единни в мнението си, че играта има огромно значение върху когнитивното и социалното развитие – през целия живот, но преди всичко в детството. Тренират се различни дейности и творчество, изпробват се роли, затвърждава се идентичността. Малките деца се забавляват най-много, когато играят заедно с родителите си, братята или сестрите си и приятелите.

Но също така е важно, децата да се научат да играят сами, защото това засилва способността им  да се концентрират и да бъдат самостоятелни. Но какво да правим, ако децата не са в състояние да се занимават сами? Един съвет предварително: природата е най-добрата детска площадка ...

Как играят бебетата

Дори бебетата си „играят“ сами, например като прекарват до десет минути, занимавайки се с ръчичките и крачетата си или с играчките си като например дрънкалки. Малките деца успяват да бъдат концентрирани от 15 до 30 минути. Кога децата изчезват да си играят в собствената си стая? Обикновено не и преди начална училищна възраст, но зависи също от характера на детето, колко добре и продължително може да играе само.

Често родителите „развалят играта“ 

Децата всъщност се раждат със способността да си играят сами, но обикновено се отучват по-късно, когато родителите постоянно им "досаждат". Често заради гузната съвест, че не прекарват достатъчно време с децата си, родителите искат да запълнят всяка свободна минута със забавления. Особено амбициозните родители искат да предложат на своите деца най-добрия старт в живота, поради което в най-ранна възраст им налагат учебни игри и редовни графици с балет, уроци по английски а и други. Така остава малко време за свободна игра.

Но точно това е контрапродуктивно според Джералд Хютер и Кристоф Кварч, защото: играта е най-добрата форма на обучение. Двамата отправят силно послание в полза на играта с книгата си "Спасете играта! Защото животът е повече от просто функциониране". И в нея те също насърчават възрастните да подхождат по-игрово към живота и възпитанието.

7 съвета как децата да се научат да играят сами

Събират се няколко фактора, когато децата не могат свободно да се занимават с нещо. За щастие има съвети как те могат да се научат с времето (отново).

1. Създайте подходяща среда - Децата се нуждаят от достатъчно подбуда, за да се заиграят, но възможно най-малко разсейване. Затова изключете телевизор и смартфона си! Подредената детска стая също може да помогне днаdецата да се заиграят сами - понякога просто им трябва достатъчно място.
2. Предложете подходящи играчки - Твърде многото играчки и тези, които не са съобразени с възрастта им, напрягат децата. Играчките са идеални, ако не "посочват" само един определен тип игра. Възглавнички, одеяла, кутии и стари дрехи са перфектни за свободна игра. Ако не им ги предоставяте непрекъснато, желанието на малките деца да си играят с тях е още по-голямо.
3. Стойте на разстояние, колкото е възможно - Не прекъсвайте детето си, ако то вече е погълнато от играта и го оставете само да решава проблеми като например паднали блокчета от конструктора. С въпроси можете да давате кратки напътствия или да поиграете известно време и след това отново да се оттеглите. Между другото, малките деца често не изглеждат така, сякаш са заети с нещо - те просто наблюдават интензивно заобикалящата ги среда.
4. Дайте добър пример - Започнете да играете едновременно, но не и заедно с детето и след това го оставете да продължи да играе само. От около тригодишна възраст децата разбират, че родителите им се нуждаят от почивка и искат да почетат книга.
5. Осигурете на детето си сигурност - Нека детето Ви знае, че сте наблизо. За бебетата и малките деца е особено важно да си играят сами, но не и да остават сами. Когато излезете от стаята, можете да продължите да говорите с тях.
6. Въведете време за редовна самостоятелна игра - Упражнението прави ученика добър, дори когато става въпрос за деца, които се учат да играят сами. Ритуалът на игра дава допълнително сигурност на малките.
7. Забавлявайте и подкрепяйте вербално детето си - "Можеш да го направиш и сам, опитай!" или "Направи толкова висока кула последния път, когато си игра сам/а – искаш ли да опиташ отново?" Когато хвалите детето си, самостоятелната игра за него става по-лесна.